Патриаршески манастир „Св. Троица”
Патриаршеският манастир "Св. Троица" е разположен в подножието на Арбанашкото плато, на около 6 км. от Велико Търново. Има различни мнения относно въпроса кога е основан. Според едни изследователи това е станало още през XIв., докато други го отнасят към царуването на цар Иван Александър (1331–1371г.) и го свързват с имената на Теодосий Търновски и Патриарх Евтимий. Благодарение на тях манастирът се превръща в средище на прочутата “Търновска книжовна школа”, чиято дейност е в основата на изживявания по това време “втори златен век” на българската книжовност и култура. При завладяването на Търново от османците манастира е разрушен, а през XV – XVIIIв. е под покровителството на влашки и молдовски войводи.
През 1847г. със средствата на местното население манастирът е възобновен, но на един километър от мястото на стария манастир. Новата църква е построена от майстор Колю Фичето, а изписването й е поверено на Захари Зограф. За съжаление голямото земетресение от 1913г. срутва по-голямата част от манастира, в това число и църквата. От нея оцеляват само част от иконите и иконостаса. Малко по-късно, през 1927г., манастира е възстановен отново, но във видоизменен и опростен вид, а реконструираната църква е различна от тази на Колю Фичето. Вътрешността на храма и до днес стои белосан, тъй като никой не се е наел да го изографиса след Захари Зограф.
Манастирският комплекс се състои от селскостопански постройки на север, манастирските сгради и параклиса “Св. Евтимий Търновски” на запад, а от югоизток е входът, до който се намира кладенец с много красиво изрисуван купол. До 1946г. Патриаршеския манастир е мъжки, а от 1948г. е вече официално девически.