Манастир „Св. Преображение Господне” (Преображенски манастир)

preobrajenski-manastir

         Преображенският манастир е разположен на 6 км северно от Велико Търново и е най-големият от манастирите разположени около старата столица. Основан е през XIII-XIVв., като първоначално е бил метох на Ватопедския манастир от Света Гора, но през 1360г. се сдобива с автономност. С името на Преображенския манастир от този период се свързват личността на Сара (Теодора) - втората съпруга на цар Иван Александър (1331- 1371г.) и сина им цар Иван Шишман, които даряват много средства за неговата реконструкция и ремонт. След падането на България под османско робство той е неколкократно опожаряван, плячкосван, а в последствие е разрушен напълно и изоставен. През 1825г. рилският монах отец Зотик възстановява манастира и става негов игумен. Строежът на главната църква започва през 1834г. и е възложен на Димитър Софиялията, който година по-късно е обесен поради участието си във "Велчовата завера" и с довършването на църквата, което става през 1837г. се заема Уста Колю Фичето. Стенописите в храма и по неговите външни стени са работени в периода 1849-1851г. от големия български художник Захарий Зограф. Той е автор и на забележителната сцена "Колелото на живота", изписана на външната южна олтарна стена. Активното строителство в Преображенския манастир продължава до 1863г. и така добива днешния си вид от типа на средновековните манастири-крепости. Тогава, под ръководството на Колю Фичето, са построени още цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход, камбанарията с часовника и малката църква "Благовещение". През 1891г. е завършен гробищния параклис "Възкресение Лазарово", а в 1894г. са издигнати сградите на трапезарията, магерницата и игуменарницата с библиотеката.

preobrajenski-manastir2

            Още по времето на отец Зотик Преображенският манастир се превръща в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. Тук отсядат и намират убежище Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон, Васил Левски и много други. От тук излиза и отец Матей Преображенски - един от най- близките сподвижници на Апостола. Играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост в миналото и днес Преображенската света обител е сред най-обичаните и посещавани манастири в Бъгария.

 

Патриаршески манастир „Св. Троица”

sveta-troica

            Патриаршеският манастир "Св. Троица" е разположен в подножието на Арбанашкото плато, на около 6 км. от Велико Търново. Има различни мнения относно въпроса кога е основан. Според едни изследователи това е станало още през XIв., докато други го отнасят към царуването на цар Иван Александър (1331–1371г.) и го свързват с имената на Теодосий Търновски и Патриарх Евтимий. Благодарение на тях манастирът се превръща в средище на прочутата “Търновска книжовна школа”, чиято дейност е в основата на изживявания по това време “втори златен век” на българската книжовност и култура. При завладяването на Търново от османците манастира е разрушен, а през XV – XVIIIв. е под покровителството на влашки и молдовски войводи.

sveta-troica2

            През 1847г. със средствата на местното население манастирът е възобновен, но на един километър от мястото на стария манастир. Новата църква е построена от майстор Колю Фичето, а изписването й е поверено на Захари Зограф. За съжаление голямото земетресение от 1913г. срутва по-голямата част от манастира, в това число и църквата. От нея оцеляват само част от иконите и иконостаса. Малко по-късно, през 1927г., манастира е възстановен отново, но във видоизменен и опростен вид, а реконструираната църква е различна от тази на Колю Фичето. Вътрешността на храма и до днес стои белосан, тъй като никой не се е наел да го изографиса след Захари Зограф.

            Манастирският комплекс се състои от селскостопански постройки на север, манастирските сгради и параклиса “Св. Евтимий Търновски” на запад, а от югоизток е входът, до който се намира кладенец с много красиво изрисуван купол. До 1946г. Патриаршеския манастир е мъжки, а от 1948г. е вече официално девически.

 

Манастир „Св. Четиридесет мъченици” (Мердански манастир)

merdanski-manastir

            Мерданският манастир се намира близо до село Мерданя, чието име носи. Разстоянието от Велико Търново до него е около 14 км. в посока град Елена.

            Според легендата манастирът е издигнат през XIIIвек на мястото, където търновският духовен глава Йоаникий IIтържествено посреща цар Иван Асен II,завръщащ се от победата при Клокотница, станала на празника на светите четиридесет мъченици(09.03.1230г.) По-късно, при покоряването на Търновското царство от османците, манастирът е разрушен и запустява за дълго. Едва през 1853г. Хаджи Кесарий Хорозов от Елена построява днешната църква „Св. 40 мъченици“ и жилищните сгради, а самият той става игумен на манастира. Будният хаджия създава килийно училище, по-късно е сподвижник на Левски, но след смъртта му през 1893г. светата обител отново запустява. За щастие, скоро манастирът е обновен, но вече като девически, какъвто остава и до днес.

            Мерданският девически манастир е действащ комплекс, който се състои от църквата „Св. 40 мъченици“, жилищни и стопански сгради. Наред с останалите манастири от областта, днес той е част от богатото ни културно-историческо наследство, запазило ни като българи през столетията.

Манастир „Св. Св. Апостоли Петър и Павел” (Петропавловски или Лясковски манастир)

petropavlovski-manastir

         Лясковският манастир се намира на 3 км от гр. Лясковец и на 10 км от гр. Велико Търново, в близост до известното село Арбанаси. Манастирът се издига над непристъпните скали на Арбанашкото плато и от него се открива великолепна гледка към разположените в непосредствена близост Горна и Долна Оряховица, Лясковец и околните села, както и към Еленския балкан.

            Лясковският манастир (известен още като Петропавловски) датира от времето на Второто българско царство. Според преданието манастирът е построен от братята Асен и Петър в знак на благодарност, че въстанието им за освобождението на България от византийска власт е успешно. Във времената на чуждо господство светата обител е неколкократно разрушавана, но винаги след това възкръсва от пепелта. Въпреки всички трудности и беди сполетели Лясковският манастир през тази епоха, монасите тук не остават встрани от освободителните борби на българския народ, а вземат активно участие в тях. Така самият манастир става мястото, където през 1700г. се подготвя въстанието на вдовицата Мара, начело със сина й; оттук през 1856г. капитан дядо Никола повежда своите четници към Габровския балкан, а през 1862г. се организира т. нар. Хаджиставрева буна. Наред с това тук често са намирали убежище революционери като Васил Левски, отец Матей Преображенски, Бачо Киро Петров, Иван Семерджиев, Георги Измирлиев.

            За историята на манастира „Св. Св. Петър и Павел“ могат да се отбележат още множество любопитни и интересни факти. Така например трябва да споменем, че тук през 1874г. митрополит Иларион Макариополски създава първата българска семинария, начело с епископ Климент (Васил Друмев). По-късно това духовно средище се превръща последователно в сиропиталище (по време на Руско-турската освободителна война през 1877-1878г.), в лудница и после в затвор (при управлението на Стефан Стамболов), в приют за душевно болни и т. н. През 1913г. силно земетресение разрушава църквата и стопанските постройки, като по-незасегната остава 31-метровата камбанария и сградата на Духовната семинария. Реставрацията на манастира след разрушението продължава дълго време, за да добие сегашния си вид.

            Към днешна дата Петропавловският девически манастир е постоянно действащ. Той представлява комплекс от главната църква „Св. Св. Петър и Павел“, два параклиса- „Покров Богородичен“ и „Света Троица“, жилищни и стопански сгради, както и 31-метровата камбанария. Манастирът пленява както със своята красота и история, така и с величествената гледка, която се открива от него към близките селища.

 

Присовски манастир "Св. Архангел Михаил"

manastir-arhangel-mihail

            Присовският манастир "Св. Архангел Михаил" се намира до село Присово, на около 8 км. южно от Велико Търново.

            Достигналото до нас предание разказва, че манастирът е издигнат от братята Асеневци и по време на Второто българско царство тук са се подготвяли църковни служители и преписвачи на книги. Обителта е разрушавана няколко пъти, но винаги след това е възстановявана. Последното такова възстановяване започва през 1858г. с изграждането на днешната църква. За да стане възможно това помощ оказват много българи от Присово, Дебелец, Търново, Дряново и Габрово. Манастирът не остава встрани и от борбите за църковна и национална независимост, като често посреща редица просветители и революционери.

            Към днешна дата Присовският манастир "Св. Архангел Михаил" е постоянно действащ девически манастир. Поради близкото си разположение до градовете Велико Търново и Дебелец той е на удобно място за всички, които искат да се докоснат до неговата красота и до богатото ни културно-историческо наследство.

 

Рекламирайте при нас!