Архитектурно-музеен резерват "Царевец"

carevec

            От 1187г. до 1393г. Търново е столица на Второто българско царство. През този период главната крепост, политическият и духовният център на държавата се намират на хълма Царевец. Този избор е предопределен от господстващото положение и естествената непристъпност на хълма. Сложната укрепителна система се състои от дебели и високи каменни зидове върху скалния венец, опасващи целия хълм и напречни стени, спускащи се перпендикулярно към реката. Крепостта има три входа, водещи до вътрешността й, където доминиращо място заемат Дворецът на българските царе и Патриаршията. Около тях теренът е плътно застроен - над 470 постройки, 23 църкви, 4 градски манастира, водохранилища, улици, канализация и т. н.

„Дворецът на българските царе“

dvorecyt

 

            Той е най-внушителният архитектурен комплекс издигнат върху централната, най-обширна и удобна за строеж тераса на хълма Царевец. Представлява самостоятелна крепост, оградена с крепостни стени и бойни кули, върху площ от 4872 кв. м. Дворецът разполага с два входа: главен в северната част, допълнително защитена от три високи бойни кули, и втори на южната страна, водещ към стопанските помещения. Отделните сгради на комплекса затварят вътрешния двор, в чиято западна половина се намират тронната зала, приемните и служебни помещения. Покрай източната крепостна стена са разположени жилищните и работни помещения, а под тях - избите. В източната част на вътрешния двор се издига дворцовата църква „Св. Петка”. Като цяло комплексът е изграден на три етапа в периода XII - XIVв. и съществува до 1393г., когато османците го опожаряват и разрушават изцяло.

„Патриаршията“ /патриаршески комплекс „Св. Спас“ и патриаршеската църква „Възнесение Господне”/

patriarshiqta          

        „Майката на всички български църкви” се издига на най-високата тераса на хълма Царевец и е втория по големина и значение архитектурен комплекс в крепостта. Патриаршията, също както и царския дворец, е самостоятелна крепост. Оградена от крепостни стени, порти и кули, тя заема площ от 2413 кв. м. Входът се намира на западната страна с две последователни врати, а от юг и север се издигат две бойни кули. Вътре в комплекса, долепени до крепостната стена, се намират библиотеката, жилищните и служебните помещения на патриарха, килиите на монасите. В централната част, на най-високото място, се извисява патриаршеската църква „Възнесение Господне”. Църквата е кръстокуполна, триапсидна, с два притвора и в изграждането й личат два строителни етапа. До южната стена са открити три помещения, средното от които е кула-звънарница - рядко срещано явление в църковното строителство от тази епоха. Докога е запазен комплексът не е известно, но днес може да бъде видян реставрираният патриаршески храм с кулата-звънарница. Стенописите във вътрешността му представят най-важните моменти от политическата и духовна средновековна история на България.

 

„Балдуиновата кула“ и „Френкхисарската порта“

balduinovata-kula

 

            Югоизточният ъгъл на крепостта е най-ниската точка на хълма Царевец и затова е грижливо и солидно укрепен. Тук се издига бойна кула, охраняваща близкия вход за крепостта и голямо водохранилище. Това е т. нар. Балдуинова кула. Основите й са открити под днес съществуващата кула, която е възстановена в сегашния си вид по образец на кула в Червен през 1930г. Конкретни данни, че в тази кула през 1205г. е затворен плененият при Одрин латински император Балдуин липсват. Името си кулата получава по-късно. То е свързано с легендата за смъртта на Балдуин. На 45 м. северно от югоизточната бойна кула се намира третият вход за крепостта - Френкхисарската порта, която служела за връзка с квартала на франките. Тя е оформена в коридор, образуван от разминаването на крепостната стена от север и от юг. Вратата е падаща, а отвътре е развита отбранителна кула.

 

Главният вход с трите порти и „Сечената скала“

trite-porti           

sechenata-skala        Главният вход на крепостта върху хълма Царевец се намира в западната му част. Изграден е върху тесен скален масив, който представлява най-достъпната част от хълма и е снабден с три последователни порти. Пред първата порта над „Сечената скала” има дървен подвижен мост, който е запазен до 1864г. и бойна кула над портата. Портата е възстановена през 1932 – 1934 година, но без кулата. Втората порта се намира на около 18 м. след първата, където са установени основи на четириъгълна кула. Третата порта се издига на около 45 м. след втората и съществува до 1889г. Северно от нея има голяма сграда, предназначена за охраната на целия главен вход. Третата порта е реставрирана през 1971г.

 

„Малката“ или „Асенова порта“

asenova-porta

            На 200 м. от главния вход, в северозападната крепостна стена, е изграден втория вход на крепостта Царевец. Чрез тази порта се осъществява връзката с крепостта на Трапезица и „Новия град” (днешния квартал „Асенов”). Вратата е дървена, двукрила, а над нея има кула. Малката порта и кулата над нея са реставрирани през 1975г.

Рекламирайте при нас!