Квартал „Асенов”

kv-asenov     

       „Новият град”, както го наричат през средновековието, е един от трите големи исторически, духовни и културни центрове, наред с укрепените крепости на хълмовете Царевец и Трапезица. Тази част от старата столица е разположена между двата хълма по двата бряга на река Янтра. С укрепването си, този средновековен квартал се включва в общата крепостна система на Търновград и се превръща в главна част на външния град.

Църквата „Св. Димитър Солунски”

sv-dimityr

 

            Църквата е кръстокуполна, еднокорабна, с притвор и галерии от север и юг. В нея през 1186г. двамата братя Асен и Петър обявяват въстанието, с което възстановяват българската държава. По-късно храмът е включен в голям манастирски комплекс, който е разрушен от земетресение през втората половина на XIIIв. След това около църквата възниква некропол, съществуващ до началото на XXв. След реставрация, църквата е отворена за посещения през 1985г.

 

Църквата „Св. Георги”

sv-georgi

 

           Има данни, че тази църква съществува в периода XIII-XIVв. Възстановена е и живописана отново в началото на XVIIв. Последната строителна и художествена реставрация на храма е завършена през 1975г., след което той е отворен за посещения.

            По източния склон на Трапезица е съществувала още една църква - „Св. Параскева”, която е проучена сондажно.

 

„Великата лавра Св. Четиридесет мъченици”

sv-40-mychenici

 

            Църквата е кръстокуполна, трикорабна, с три абсиди, притвор и галерии от северната и южна страна. В наоса на храма се издигат колоните с надписи на хан Крум (803- 814г.), хан Омуртаг (814- 831г.) и триумфалния надпис на цар Иван Асен II (1218- 1241г.) за великата победа при Клокотница на 09.03.1230г. Храмът става център на големия царски манастир „Великата лавра”, който съществува до падането на Търново под османска власт. Църквата функционира до края на XVIIв., когато е превърната в джамия. След Освобождението тя отново е осветена и става център на едни от най-важните прояви на българската държавност. Най-значимата от тях е обявяването независимостта на България на 22.09.1908г. През 2007г. тук са върнати и положени костите на цар Калоян (1197- 1207г).

 

Църквите „Св. Иван Рилски” и „Св. Апостоли Петър и Павел”

sv-petyr-i-pavel

            По левия бряг на реката, в северното подножие на хълма Царевец, се намира църквата „Св. Иван Рилски”. Западно от нея е разположен храма „Св. Апостоли Петър и Павел”, издигането на който се отнася към времето на Второто българско царство. В последствие около църквата е формиран манастирски комплекс, който след 1393г. изпълнява функцията на патриаршеска, а по-късно и на митрополитска резиденция. През последните години в района на двете църкви се проведоха системни археологически разкопки под ръководството на проф. Николай Овчаров и ст. н. с. д-р Хитко Вачев.

            Югозападно от църквата „Св. Апостоли Петър и Павел” се е намирал друг манастир - „Св. Богородица Темнишка”.

 

Църквата „Успение на Пресвета Богородица”

presv-bogorodica

 

            Църквата се намира в близост до „Св. Четиридесет мъченици”. Тя е кръстокуполна, еднокорабна, едноабсидна с притвор. Построена е през 1923г. по инициатива на ктитора Христо Енев и с доброволен труд и средства на местното население.

 

Още статии ...

  1. „Владишки мост“

Рекламирайте при нас!