Велико Търново

veliko-turnovo

 

            На север от Стара планина, в живописна котловина, прорязвана от река Янтра, е разположен един от най-славните български градове. Превърнал се в символ на българската държавност и извор на национална гордост за всеки един българин по света този град пази и разказва хилядолетната ни история от поколение на поколение. Тук всеки камък е история, защото това е старопрестолният, „Великият”, „Цариград Търнов”- „Царица на градовете”!

            Най-ранните следи от човешки живот в района се отнасят към първата половина на III хил. пр. хр. и са открити на хълма Трапезица. На съседния хълм Царевец най- старото поселение се отнася към XIIIв. пр. хр.- края на бронзовата епоха, а разцветът му към VIв. пр. хр.- Iв. след хр. Това селище е обитавано от тракийските племена уздицензи и кробизи, като в първите векове на римското господство по нашите земи следите му се губят. Следващият културен пласт на Царевец е ранновизантийски, от V до първата половина на VIIв., когато на хълма е съществувал укрепен град. Върху руините на този град славяни и прабългари изграждат ново голямо селище / VII-Xв. /, като към края на Xв. хълмът е вече гъсто заселен, а през XIIв. се разраства в укрепен и значителен градски център. По това време името на града за първи път се появява в историческите извори. Относно етимологията му съществуват различни тези, но с най-много привърженици е тезата за чисто славянски произход на името: от „трън”, като означение на „трънливо място”.

            През 1186г. братята Асен и Петър вдигат въстание в Търново и отхвърлят византийската власт, градът е обявен за столица и се поставя началото на Второто българско царство. През следващите две столетия Търновград е политически, духовен, културен и икономически център на българската държава, достигайки най-големия си разцвет. Строят се великолепни дворци, манастири, църкви, крепостни съоръжения, мостове, къщи. Дейността си развиват Търновската художествена и Търновската книжовна школи. Този материален и духовен възход е прекъснат на 17.07.1393г., когато след три месеца обсада Търново пада под османско робство. Цариград Търнов е разрушен.

           Минават векове до настъпването на епохата на Възраждането, когато градът изпитва нов икономически, културен и политически подем. Започва бурно развитие на занаятите и търговията. В строителството на красиви къщи, църкви и обществени сгради се оглеждат стремежът за просвещение, борбата за църковна и национална независимост. Избухват Първото и Второто търновски въстания /1598г. и 1686г./, Велчова завера /1835г./, въстанието на Капитан дядо Никола /1856г./, Хаджи Ставревата буна /1862г./, Априлското въстание /1876г./, за да дойде 07.07.1877г., когато Велико Търново приветства тъй дълго чаканата свобода.

Като стара столица, Велико Търново е мястото, където от 10.02. до 16.04.1879г. работи Учредителното събрание. То изработва първата българска конституция - Търновската, една от най-демократичните за времето си. На 17.04.1879г. отново тук започва заседанията си Първото Велико народно събрание, което избира за държавен глава на България Александър Батенберг. На 06.09.1885г. в Търново Стефан Стамболов и Петко Каравелов решават да се признае съединението на Княжество България и Източна Румелия. Също така тук заседават III, IV и V-тото велики народни събрания, а на 22.09.1908 година е обявена Независимостта на България.

За историята на Велико Търново и личностите свързани с него могат да се изпишат хиляди страници, но духът на старата столица може да се почувства само ако се докоснете до него. Затова Ви каним - ЕЛАТЕ ПРИ НАС!

РАЗБЕРЕТЕ КОИ СМЕ БИЛИ, ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ СЕБЕ СИ!

Рекламирайте при нас!